Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

В часа на пълното обричане

ще се завърна мълчаливо.

Ще зъзнат почернели дънери

край слога и ще чакат слънце.

Кълвач без милост ще отмерва

в дола пробягващото време.

Объркана звезда ще свети

съвсем сама над пътя тесен.

В усоите ще кука жално

с глас гърлен плаха кукувица

и ще ранява тишината,

а болката й в мен ще вика.

В шептящия покой ще чакам

часа на пълното обричане,

ще се ослушвам оглушала

и с поглед ослепял ще търся.

А на разсъмване, когато

с кристала на небето звъннат

безброй невидими звънчета,

в потока, леко просветляващ,

аз твоя образ ще открия...

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!