Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

Като подпочвена вода

навлизам в тебе и дълбая

и ручеите на страстта ми

и на желания невинни

се смесват с тези на позора,

на злобата неизбледняла,

на непрощаващата памет...

Реката тръгва - страшна, силна -

ще те изтрие из основи,

ще отмъсти за твойта сила

и празнотата на очите...

Под порива на буйни пръски

и мощен напор ще се смиваш,

за да останеш само спомен

и отражение безлико...

Събуждам се - реката спряла,

а в устието й разлято

съглеждам мъртвото си тяло...

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!