Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

Настръхналата тишина следеше

извивките на сенките смълчани -

как, бавно приближавайки по пътя,

със силуета ти се сляха мълком.

Лицето ти отсъстваше на фона

на падналата призрачност вечерна.

Отчаяно очите на тъмата

към образа ти тайно се стремяха.

Но ти не съществуваше отдавна,

а аз - под бурени и клони скрита,

видях как на светкавица ръката

разряза нощната тъма... Изтръпнах

и проумях предимството на мрака

пред болката от истина прозряна.

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!