Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

Безкрайни коловози има времето.

Аз тръгвам по един от тях, завинаги.

Аз тръгвам, за да мога да забравя

вкуса солен на болки и обиди,

вкуса горчив на нощните терзания,

сладникавия вкус на кратки радости.

Ще пропътувам много километри,

света ще прекръстосам да открия

къде от себе си ще мога да откъсна

това, което е за мен най-мило.

В нозете - бяла пръст и ситни камъни.

Като змия на слънце коловозът е...

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!