Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

Боже, кой ще ме помни след време

с моите глухи, бездомни куплети?

Ще се стопяват мечтите ми бавно

още в мига на изричането

и ще свети утихваща болка

по ръба на опасните думи.

А пък смисълът - крак на врабченце

върху калния друм ще е само.

И ще трябва ли да се замислям,

щом сърцето ми всичко кодира

в паметта - тая пагубна книга?

Кой след време ще я разтвори

и до дъно ще разгадае

всичко, дето желаех да кажа,

да напиша и да изживея?

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!