Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

"...и дадоха ми вино
от чашата на откровението"

     Хафез

Недоизпит бокал

         с Христова кръв.

И виното безмълвно ме опива,

а аз се смея - недействително

                    красива -

Христова капка стръв

Говоря му за всичко

                 и за нищо -

За извори, за птици

                    и цветя.

От тъмно винената суета

душата ми до дъно

                е разнищена.

И пак съм недействително

                    красива,

и пак съм роза -

            плът и светлина.

Действителна е тая ведрина,

която към сърцето ми

                    прелива.

Аз неговия образ търся

                    в мене -

загадъчна съм и съм нежна.

Но любовта на чаша вино

                безнадежна е

и като виното

             е откровена.

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!