Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

"О, пролет, ти до вчера бе
прекрасна;
махни котела, огънят угасна."

     Саади

И ме обзема шеметна вълна,

когато мисля как да те докосна -

преливни сенки, мека светлина,

велико тайнство, ала... невъзможно.

Приспивна песен, лунна тишина

и ехо от шума на лист отронен,

и пак вървя презряна и сама,

и сенките неистово догонвам.

В такава есен с губер златоткан,

след стадото от облаци поела,

отново спрягам своята съдба

със правото до теб да съм и смело

да се докосвам пак до твойта плът

зад мрака на очите ти неземни.

Но, никъде, уви, не виждам път

и край котела скитам се безцелно.

Обратно към: [Валентина Атанасова][СЛОВОТО]

© Валентина Атанасова. Всички права запазени!