напред назад Обратно към: [Господи, помилуй][Деян Енев][СЛОВОТО]



Поручик Галицин


Американката беше на 23. Казваше се Кимбърли. Но й викали Ким. И ние така й викахме — Ким. Била от няколко месеца в България и вече беше понаучила немалко думи. „Мно-го ху-ба-во!“, каза тя след църковната служба в един манастир около София на Разпети петък, където се запознахме. Ходела много често там, каза ми игуменката след службата и ме помоли да я сваля с колата до София. По пътя, след кратка консултация с жена ми и хлапетата, аз я поканих да я заведем на другия ден, за Великден, на село. Тя прие с удоволствие.

Ким беше тук, в България, в рамките на някаква тяхна програма — да изследва фолклора, богослужението. Постоянно си водеше записки в едно малко тефтерче. Можеше да ми бъде дъщеря, ако навремето онази Милослава след абитуриентския бал бе забременяла. Децата ми бяха по-малки от нея само с няколко години. Тримата говореха на английски безспир. Аз всичко разбирах, но когато сам трябваше да продумам, толкова дълго търсех думите, за да сглобя някаква фраза, че предпочитах да мълча.

Косата на Ким беше тъмноруса, пшеничена. Около носа й имаше лунички. Очите й бяха големи, издължени и красиви. Много хубаво се смееше.

На Великденската служба в селската църква тя отново все повтаряше „Мно-го ху-ба-во, мно-го ху-ба-во!“, без да забелязва восъка, който капеше по ръката и́. И даже се разплака. Прибрахме се вкъщи, чукнахме се с яйцата, хапнахме козунак. Тъща ми взе акордеона и изпя няколко песни, сред които и „Поручик Галицин“. Ким пак се разплака и ни разказа една история. На другия ден се прибрахме в София и се разделихме с Ким. Тя след два дни летеше за Щатите. Размениха си имейли със сина и дъщерята и обещаха да си пишат. Едната баба на Ким била рускиня. През деветнайсета година тя емигрирала с майка си в САЩ. Там се оженила за ирландец. Ето историята на руската баба на Ким, която тя ни разказа.

Белите отстъпвали. Прадядо й също се казвал Галицин, поручик Галицин, като в песента. Отрядът му бил малък, от двайсет и седем човека. Той едва успял да настани при отстъплението жена си Валентина и дъщеричката Грушенка в една къща в селцето Тетерьовка, на улица „Конюшенная“. Казал, че ще мине след два дена да ги прибере. След два дена в селцето нахлули червените. Тъкмо се зазорявало. Грушенка стояла до прозореца и виждала всичко, което ставало на улица „Конюшенная“. Червените не бързали. Те влизали подред във всяка къща, на зиг-заг. Явно разполагали със списък, защото някои от хората ги разстрелвали веднага — направо на улицата. Където видели икони, ги вадели, чупели ги в коляното и ги хвърляли на земята. Майка й Валентина стояла пред иконата на Св. Богородица и се молела. Червените скоро щели да наближат тяхната къща. В този миг на вратата се почукало. Била съседката, съвсем непозната жена. Тя дръпнала сурово за ръката коленичилата пред иконата Валентина и й казала:

— Как се казваш?

— Валентина — казала майката на Грушенка.

— Вече не си Валентина. Вече си Зоя. Отивай веднага с детето в моята къща. А аз ще остана тук. Мъжът ми е червеноармеец. В моята къща няма да ви пипнат.

— Но те ще ви разстрелят?

— Аз нямам деца. Запомни ли как се казваш? Зоя!

След няколко дена на Валентина и на Грушенка им се отдала възможност да отпътуват за Одеса, а през Одеса стигнали до Истанбул.

Това беше историята, която ни разказа Ким.

Седмица след отпътуването йсе получи от нея имейл. В него тя отново ни благодареше за хубавото прекарване. Накрая бе изпратила на латиница един текст на черковнославянски. Пишеше, че това била молитвата към Св. Богородица, която в онази далечна нощ прабаба йбезспир произнасяла пред иконата в къщичката на ул. „Конюшенная“ в селцето Тетерьовка. Ето молитвата:

„Царице моя преблага, надеждо моя Богородице, Закрилнице на сираците и Застъпнице на странниците, Радост на скърбящите и Покровителка на обижданите! Ти виждаш моята беда, Ти виждаш моята скръб. Помогни ми, понеже съм немощен; упъти ме, понеже съм странник. Знаеш моята неволя — избави ме, както Сама благоволиш. Защото нямам друга Помощница, освен Тебе, ни друга Застъпница, ни блага Утешителка — само Теб имам, о, Божия Майко. Безмерно съгреших и съм грешен пред Теб и пред хората. Бъди ми, Майко моя, Утешителка и Помощница, опази ме и ме спаси, прогони от мене скръбта, мъката и унинието. Помогни, Майко на Моя Господ!“

 


напред горе назад Обратно към: [Господи, помилуй][Деян Енев][СЛОВОТО]

 

© Деян Енев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух