напред назад Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]



Господин Слънчице


Полицаят Юри изпи една чаша вряло кафе в тенекиената барака с гръмкото име „Космос“, вдигна си яката, извъртя патлака отпред на колана, излезе навън в падналия здрач и се насочи към кварталната градинка със запустелия параклис. Параклисът от години насам неумолимо се рушеше. Около тухлените му стени, а и вътре в помещението постоянно смърдеше на пикоч. Отдавна той служеше за подслон на разни пропаднали типове.

Напоследък тук бяха пребили и ограбили едно семейство.

Но тази вечер Юри щеше да им даде да разберат. Щеше да ги разпердушини. Докато вървеше по замръзналата пустош на алеята, той си представяше как ще ритне вратата на параклиса, как ще заслепи цялата гмеж с прожектора, как ще ги нареди един до друг покрай стената, всички тези наркомани, проститутки и алкохолици, а накрая и как ще подкара по-подозрителните в индийска нишка пред себе си към участъка.

Беше му писнало лейтенантът все с този параклис да го занимава.

С ръка на кобура Юри стигна до постройката и се ослуша. Някъде в другия край на градинката с неистов лай профуча безчислена кучешка глутница. Старите върби наоколо поскърцваха като бесилки, чакащи осъдените. Юри измъкна пистолета и го стисна здраво в дясната ръка, а с лявата хвана прожектора и после ритна силно вратата.

Помещението като че ли беше празно. Юри започна да обхожда внимателно ъглите с лъча на прожектора. В единия ъгъл забеляза някаква купчина и се насочи натам. Под тежките му армейски обувки хрущяха парчета стъкло. Отблизо купчината се оказа човешко тяло, легнало с лице към стената. „Полиция!“, изрева Юри, но човекът не реагира. Юри го побутна с крак, а сетне се наведе и обърна тялото по гръб. Прожекторът освети вкочанен труп на старец, загърнат в стар, препасан с канап шинел. Дългата брада на стареца се беше заледила и сега щръкна нагоре като километричен камък. Юри прибра пистолета и започна да претърсва трупа. В големите външни джобове на шинела намери няколко твърди като желязо парчета хляб. Във вътрешния джоб откри нещо като портфейл, почти изгнил и стегнат с ластик. В портфейла нямаше нищо освен прашинки от тютюн. Само в една от преградите Юри се натъкна на малко листче с няколко думи, надраскани с химически молив. Отне му доста време, докато разчете част от написаното на светлината от прожектора.

Господин Слънчице, пишеше върху листчето, моля ти се...

Другото беше зацапано.

 


напред горе назад Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]

 

© Деян Енев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух