напред назад Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]



Балада за войника


В събота след вечерната проверка редник Матю отиде в дежурната стая при старши лейтенант Паломата и го помоли да го пусне на другия ден в отпуск.

— Гаджето ми ще дойде — каза той. — Не сме се виждали от половин година. Много ви моля.

Старши лейтенант Паломата си беше налял в една пластмасова чашка с кока-кола сто грама коняк и не бързаше да отговори.

— Какво им правите на тия гаджета — каза най-после той, след като отпи от чашката.-Половин година да не те е виждала и още да е твоя. Ти нещо ме лъжеш. Не ти вярвам.

— Имам писмо от нея. Писано е преди седмица.

— Дай го — каза старши лейтенант Паломата.

Войникът дълго бърка в джоба на куртката си и накрая извади няколко сгънати листа.

Старши лейтенант Паломата пак отпи от пластмасовата чашка и се зачете.

— Седни де, защо стърчиш прав — каза той, след като прочете писмото. — Имаш ли нейна снимка?

— Имам — каза войникът.

— Дай ми я.

Войникът дълго бърка в джоба на вмирисаната си вълнена куртка и накрая извади една снимка с пречупени краища.

— Ето — каза той.

— Охо — каза старши лейтенант Паломата и отпи с наслада от пластмасовата чашка. — Я ми разкажи как беше чукането последния път!

Редник Матю мълчеше.

Какво можеше да му разкаже. Как тя пристигна на изпращането много късно, тогава, когато всички вече се бяха напили, как му се разсърди, че е пиян, как той си помисли, че е била с друг и цели два часа не й проговори, как после, когато другите се изметоха, тя дойде при него, неговата тънка като русалка Елиза и как се съблече гола и как му каза да прави с нея каквото поиска, а той лежеше в леглото и стаята се въртеше, после заспа, а на сутринта изведнъж се сети, че днес влиза в казармата и протегна ръцете си и тя беше там, до него, седемнайсетгодишна, гладка, нежна и топла, тя веднага го прегърна, свлече се надолу под чаршафа и започна да го целува по пишката, за пръв път му правеше това, налапа му го и започна да го смуче, искаше наведнъж да му даде всичко онова, което беше чувала и беше чела, че големите жени дават на големите мъже. Когато той се изпразни, тя покорно изпи спермата му, изсмука го целия до капка, а той лежеше по гръб, изпразнен и махмурлия и в слепоочията му блъскаше една-единствена мисъл — че днес влиза в казармата и няма да я вижда повече.

— Редник, много ли ти се шиба? — попита старши лейтенант Паломата, разглеждайки снимката.

Войникът мълчеше.

— Къде ще те чака утре?

— Ще дойде на портала — каза Матю. — В осем часа.

— Редник, свободен си.

— А утре?

— Утре от осем застъпваш караул. На първи пост — при знамето. Това е голяма чест, редник — да пазиш знамето.

Войникът поиска разрешение да напусне и излезе от дежурната стая. Старши лейтенант Паломата усети прилив на кръв между краката си.

На сутринта в осем старши лейтенантът се разходи край портала. Беше избръснат до кръв и ухаеше на „Деним“. Ремъците приятно поскърцваха върху стройния му гръб.

— Вие ли сте Елиза? — попита той момичето, което слезе от рейса на спирката пред поделението.

— Да, защо? — учуди се тя.

— Вчера говорих с Матю. Всичко е наред. Той сега е караул. Разбрахме се аз да отговарям за вас до обяд. Тук наблизо има един мотел. Ще ви настаня там и ще го чакаме.

В стаята на мотела Паломата извади коняк и наля в две чашки. Елиза гледаше смутено. Тя наведнъж изпи своята и се задави, но той й наля пак.

— Слушай сега — каза старши лейтенантът. — От мен и единствено от мен зависи дали Матю ще дойде тук на обяд. С него вчера се разбрахме така — ти да спиш с мен, ако искаш да го видиш. Ако ми откажеш, няма да го пусна. Всичко е в твои ръце.

— Какво искате да направя?

— Да се съблечеш гола.

Елиза свали пуловера си, свали фланелата, разкопча ципа на дънките, свали ги, събу гащичките си и после застана настръхнала пред старши лейтенанта.

— Аз обичам Матю — каза тя.

— Можеш да ми го лапнеш — каза Паломата. — Отдавна не съм се възбуждал така.

Елиза започна да му го смуче. Тласъкът на спермата я завари неподготвена и тя се задави.

— Гълтай — каза Паломата. — Малка курвичко! — И като хвана тила й с ръка, натисна главата й към себе си.

— Кога ще дойде Матю? — попита Елиза след малко с изкривено лице.

— Матю няма да дойде. Сега е на пост пред знамето. Няма право да направи и една крачка встрани. Съжалявам.

В това време Матю разглеждаше бойното знаме на поделението зад стъклото на шкафа. Разглеждаше го много внимателно. Беше изучил вече всичките му копринени гънки. Изведнъж той слезе от дървеното трупче, на което стоеше, приближи се към шкафа, отметна полите на шинела, разкопча панталоните си и започна да онанира.

След малко спермата му бликна и потече по прашното стъкло.

 


напред горе назад Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]

 

© Деян Енев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух