напред назад Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]



Момичето от сънищата


В къщата отсреща нощем свети един-единствен червен прозорец. Често след полунощ пред входа й спира такси. От колата слиза жена. Тя влиза през тежката двукрила порта и потъва в двора.

Кога си тръгва, не знам, защото призори, капнал от умора, заспивам. Събуждам се чак на обед. Сега червеният прозорец не свети, дворната врата е заключена с верига и вътре зад телените мрежи тичат две огромни чистокръвни немски овчарки.

Построиха тази триетажна къща само за едно лято. Тя е разположена в дъното на дълъг и тесен двор, заграден с висока два метра телена мрежа. Въпреки че къщата е напълно завършена, добре личи, че се обитава само една стая на втория етаж, тази с прозореца, който свети нощем червено.

През деня в къщата не се забелязва никакво движение. Кучетата посрещат с бесен лай всеки, който мине по улицата. Вечер изглежда кучетата ги връзват. Тогава отключват и вратата. Съдя по това, че жената, щом слезе от таксито, съвсем спокойно отваря портата, влиза в двора и тръгва по настланата с плочи пътека към къщата.

Понякога си мисля, че е възможно тези жени изобщо да не си тръгват от къщата. Може би нещо се случва с тях, а новите, които пристигат, не знаят това. В един-два през нощта човек обикновено си мисли само за зловещи неща.

В интерес на истината къщата наистина изглежда зловещо — с този заключен и ограден като концлагер двор и с беснеещите зад телените мрежи кучета през деня, а и нощем, когато два силни прожектора бият право в покритата с плочи пътека.

Ето, отвън пак спря едно такси. Чувам как работи двигателят на колата, чувам някакви гласове, мъжки и женски, а после неравномерния отчетлив звук от дамски токчета по циментовите плочи.

Тази вечер съм решил да не заспивам и най-сетне с цената на всичко да разбера какво става. Пия кафе след кафе, трия очите си и не отмествам поглед от прозореца.

Аз живея отсреща и много добре виждам и къщата, и двора.

Събуждам се, както обикновено, към единайсет на следващия ден, подпухнал и замаян от съня, защото цяла нощ съм изкарал на креслото до прозореца. Изпивам няколко двойни кафета, изпушвам пет цигари и вече съм по-добре. Едва сега отново хвърлям поглед към къщата отсреща. Светещият в червено прозорец е изгаснал, дворната врата е заключена с веригата и кучетата са отвързани.

В полунощ на вратата ми се звъни. Аз отивам долу да отворя. Насреща ми стои млада жена. Тя е много хубава, с голяма, изрисувана с ярко червило уста, с изкуствени, бавно помръдващи като крилата на нощна пеперуда мигли, остригана е почти до кожа и нежният пух по главата й е боядисан в златисто русо, има тежък виолетов грим и святкащи тук-там по бузите изкуствени лунички, а под наметнатия шлифер се вижда сребристо, впито в тялото боди и черни мрежести чорапи, хванати с жартиери отпред на бедрата. Между бодито и чорапите свети една педя гола гладка кожа.

Ето каква си била, мисля си, като се отмествам и я каня да влезе. Нейните токчета изтракват по мозайката в коридора и после по стълбите нагоре към спалнята.

Аз вървя след нея като сомнамбул. Щом влиза в спалнята, тя не губи никакво време. Веднага хвърля шлифера на леглото, качва единия си крак на нощното шкафче, разкопчава жартиера, бавно свлича надолу по кожата си черната паяжина на чорапа и го пуска на паркета и сетне прави същото с другия чорап. След това се измъква от бодито си с такива гъвкави движения, сякаш змия се измъква от кожата си и застава чисто гола пред мен. Кожата й е с цвят на праскова.

Аз целият треперя, толкова е близо младата жена до виденията от сънищата ми. Почти не вярвам, че всичко това ми се случва на живо. Добре, че тя идва при мен, повдига се на пръсти и като прилепя тялото си до моето, ме прегръща с ръце през врата. После спуска едната си ръка и разкопчава колана ми. След малко и аз оставам гол. Моята прасковена гостенка ми се усмихва загадъчно, хваща ме нежно за ръката и ме повежда към леглото. Аз несръчно я прегръщам, но тя ми прошепва да легна по гръб и да стоя мирен. Целува ме по устата, а сетне устните й се плъзват надолу. Миг преди таванът да рухне, тя среща погледа ми, повдига се с ръце, разтваря красивите си като от рекламен плакат крака и ме приема в себе си.

Тялото й започва да се движи нагоре и надолу, ключиците й заблестяват от влагата като полирани, очите й са отворени и ме следят неотстъпно. Тя много добре улавя момента и се стяга цялата. Зениците й се разширяват до край. Таванът пада върху мен, мек и топъл като пепел.

Веднага след това жената се облича все така мълчаливо и си тръгва. Аз не я изпращам, защото ми се спи. Когато ставам на другия ден по обед, дълго пия кафе и пуша цигари. Днес не изпитвам желание да поглеждам навън. Тайната е разкрита. Не беше зле, мисля си. Такава хубава жена може да дойде при някого само от сънищата му.

Накрая по навик поглеждам към къщата отсреща.

Телената ограда е съборена и кучетата свободно тичат по улицата. В последния миг, преди да се дръпна навътре в стаята, виждам как някой внимателно ме наблюдава през стъклото на прозореца отсреща, онзи прозорец, който нощем свети в червено.

Вечерта се приготвям — изкъпвам се, сресвам си косата, обличам любимите си дрехи, кадифеното сако, сивото поло и един панталон от каша и сядам, изгарящ от нетърпение, на мястото си пред прозореца. Кучетата не се виждат никъде. Тъкмо време за посещение. До полунощ обаче никой не идва. Някъде към два, изтощен от чакане, изхвърлям пепелника и си лягам.

На сутринта още със събуждането се хвърлям към прозореца. По улицата се стеле вихрушка от прах. След миг с бесен вой по нея профучават двете кучета. Когато отпред спира едно такси, аз се втурвам като обезумял надолу по стълбите към входната врата. Тя най-сетне дойде. Избрала е необичайно време, наистина, но това няма значение. Нали пак ще я видя, това сега е най-важното, единствено това.

Отварям вратата, преди да е звъннал звънецът. На прага стои шофьорът на таксито. Едва сега забелязвам, че е нощ и утрото е далеч. Заблудата ми се дължи на факта, че право към къщата ми са насочени сноповете на дузина мощни прожектори. Въздухът е толкова нажежен от прожекторите, че започвам да се обливам в пот.

— Ще може ли да платите? — казва шофьорът на таксито. — Ето вашата сметка. — И ми подава лист с написана върху него шестцифрена сума.

От двете му страни тежко дишат с изплезени езици кучетата. На височина те му стигат до кръста. Очите им неотлъчно ме следят.

 


напред горе назад Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]

 

© Деян Енев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух