напред назад Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]



Червенокосата


В полунощ, когато й се обадих по телефона, вече бях доста пиян. Първо пих в кръчмата „Лимончето“, обърнах три или четири ракии с порция пържени дробчета, а после се смъкнах с рейса до дискотеката „Аквариума“, където продължих на коняк. Седях сам на една маса, отпивах от чашата и разлиствах тефтерчето си с телефоните. Не исках да се обаждам на някоя, която в крайна сметка щеше да ме отреже. Имаше, разбира се, няколко Полини и Доротеи, които, дето се вика, и на стълбището биха го направили с мен, но за беда носовете на всичките приличаха на поялници. Хем ми се чукаше, та две не виждах, хем исках да го направя непременно с някое красиво момиче, много красиво, с дълги гладки крака, с малко дупе и щръкнали гърди. Не исках в никой случай да е русокоса, тази вечер не, кожата на русокосите обикновено е по-груба, не исках и чернокоса, чернокосите най-често са окосмени малко повече, отколкото трябва. Тази вечер ми се шибаше момиче с червена коса и зелени очи, тънко като змия и готово на всичко. За трети път разлиствах тефтерчето си, затварях очи и мислено си представях момичетата, които се криеха зад имената, но сред всичките тези Албени, Виктории, Дияни, Евгений, Жасмини, Румяни, Лилии, Олги и Кристини нямаше, дявол да го вземе, нито една червенокоса.

Поръчах си още един коняк и пак вперих поглед в тефтерчето си. Наближаваше полунощ и бях започнал да се отчайвам. И тогава изведнъж се сетих коя бях търсил подсъзнателно през цялото това време. Мария, разбира се, новото гадже на Сашо.

С този Сашо бяхме като братя. Знаех, че двамата сега живеят на тавана на Сашо, знаех, че е лудост да им звъня в полунощ по телефона, защото вероятността Сашо да го няма, да е отишъл например при майка си и баща си в Пловдив е едно на хиляда, а вероятността Мария да ме приеме, ако е сама, и да се нашиба с мен, е още по-малка, но вече бях толкова пиян, че не ми се мислеше за тези неща. Представих си как Мария стене .под мен и мята главата си по възглавницата, изскърцах със зъби, платих си коняците и тръгнах към най-близкия уличен телефон.

Слушалката вдигна Мария.

— Здравей — казах. — Павел се обажда. Сашо там ли е?

Гласът на Мария не беше сънен.

— Замина за Пловдив. Ще се върне с влака утре сутринта.

Аз усетих как ташаците ми набъбват като плондири.

— А ти какво правиш сега? — попитах дрезгаво.

— Щях да си лягам — каза Мария.

— Много ли ти се спи?

— Не особено.

— Ами аз ще взема да мина тогава.

— Мини — каза Мария. — Тук съм си.

Взех от един денонощен магазин бутилка „Плиска“, метнах се в едно такси, казах на шофьора да кара като по екшъните и след десет минути бях пред кооперацията на Сашо.

Когато Мария ми отвори, забелязах, че се е изкъпала. Късата й червена коса приличаше на меден шлем. Беше облечена само с дълга бяла фланела. Аз надникнах в зелените й очи, но там не можах да разгадая нищо. Тя мълчаливо извади две чашки и наля от коняка. Изпих моята на един дъх.

— Защо не свалиш тази фланела? — изтърсих изведнъж.

Мария се изправи и я свали, без да продума. Аз също се изправих, разкопчах си ципа и й го подадох, голям, горещ и опънат до пръсване. Тя коленичи, близна ми кура и ме погледна. После затвори очи и го налапа целия. Миг преди да се изпразня, аз го изтръгнах със сила от устата й, накарах я да се подпре с ръце на пода, минах зад нея, разтворих с пръсти ануса й, намазах я хубаво с крем „Нивеа“ и после й го вкарах. Тя леко изпищя и се наведе тъй, че лицето й се допря до пода. Въртях я дълго на шиша си, разчекната до пръсване като някое пиле и с ръце, дерящи мокета, а после изведнъж си извадих кура, превъртях я във въздуха — сигурно тежеше не повече от петдесет кила — стоварих я по гръб и я затиснах с тялото си, но не бързах да й го вкарам. Тя обезумя, започна да ми се моли, така разтвори краката си, че почти направи шпагат и като ме държеше за дървото, се опитваше да си го вкара, да си го набута в стенещата путка, но аз не й позволявах. Наместо това станах, седнах на матрака и си запалих цигара. Мария се довлече до мен, поглед­на ме с молещи очи, лапна ми го и започна да мастурбира с ръка. После изведнъж се изпъна и замря така, с едната ръка между кръстосаните си крака, а с другата вкопчила се за кура ми. Аз внимателно го извадих от устата й, повдигнах я, проврях ръцете си под бедрата й, а тя се хвана като удавник за шията ми и бавно и тържествено я нанизах на меча си.

Дълго след като спермата ми се изля в нея, ние останахме така, залепнали един за друг и ближещи неистово лицата си.

На сутринта Мария ме събуди в пет. Беше се измила и оправила и изглеждаше свежа като питомка на католически пансион.

— Трябва да тръгваш — каза тя. — Сашо всеки момент ще пристигне.

Аз се оправих за пет минути.

— Чао — казах.

— Чао — каза тя. — А, щях да забравя. Сашо реши ти да си ни кум. Ние с него в неделя се венчаваме. Той щеше да ти се обади днес. Така че трябва да си намериш кума.

— Тогава до неделя.

— До неделя, куме.

И като се надигна на пръсти, Мария нежно ме целуна по носа.

 


напред горе назад Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]

 

© Деян Енев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух