напред назад Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]



Ездачката


Познавах едно момиче. Една ездачка, ако мога така да се изразя.

Беше цяло удоволствие да я наблюдаваш как се съблича. Тя наистина владееше тялото си до съвършенство. Можеше да направи шпагат, можеше да изпие пълна чаша, като я вдигне със зъби от пода, можеше да целуне петите си.

Но най-добре яздеше едно лакирано бастунче.

Все пак да караме подред.

Понякога й звънях през деня по телефона.

— Какво правиш? — питах в слушалката.

— Танцувам гола пред огледалото — казваше тя.

В главата ми нахлуваше кръв, но продължавах да говоря. Да се гърча на кладата, ако мога така да се изразя.

— Кой е при теб днес? — задавах аз следващия си отчаян въпрос.

— Един богат безделник, който ме купи за целия ден. Току-що ми наброи стотачките и сега те лежат отгоре на шкафчето. Цели три бона. Трябва да ги заслужа, нали?

— Добре, работи си — намирах сили да отвърна накрая. — Аз ще звънна по-късно.

— Чао. Ще чакам — казваше моето видение, ако мога така да се изразя и затваряше телефона. Ето така си приказвахме с нея.

Занаятът ми беше такъв, че прекарвах огромна част от времето си в къщи. Бях попаднал на този глас случайно, при една от моите телефонни оргии. Просто обичах да звъня на непознати жени. Гласовете им хранеха и без това изтощеното ми въображение. След като седмици наред си бяхме приказвали само по телефона, един ден тя ме покани да посетя бара, в който работела като стриптизьорка. Идеята й съвпадна с моите съкровени мечти и аз веднага приех.

Отидох рано, издокаран с шалче на врата и с кърпичка в малкото джобче. Мустаците ми ухаеха на одеколон, а новите ми обувки хвърляха винени отблясъци. Избрах си маса до дансинга и започнах любопитно да се оглеждам наоколо, фактът, че от двайсет години пишех порнографски разкази за евтините вестници и списания, разкази, в които баровете никнеха на всяка страница като гъби, ме беше накарал да изпитвам едно чисто професионално презрение към подобни места.

Но сега беше различно. Пиех двойна доза уиски с много лед и чаках кога ще се появи моята телефонна нимфа. Имах чувството, че ако се забави още малко, ще получа инфаркт.

И ето — светлината намаля, поръчките по масите наоколо зачестиха, един тесен лимонов лъч се плъзна по плочите и заедно с лъча на дансинга изтича тя.

Беше облечена като ездачка — с ботуши, брич и яке. На прекрасната си глава носеше жокейска шапчица с дълга козирка. В началото около пет минути обикаляше дансинга в тръст, яздейки едно лакирано бастунче. Толкова добре го правеше, че сякаш чувах как бастунчето отвреме-навреме процвилва.

Изведнъж кончето спря. Моята хубавица започна да го гали по шията, все по-настойчиво и по-настойчиво. После скочи от него. Свали кожения си колан и той изплющя на пода. Якето също полетя във въздуха. Копринената й блузка затрептя тъй, сякаш духаше силен вятър. Музиката стана бавна и драматична и пръстите на момичето затанцуваха по седефените копченца отпред на гърдите й.

Аз отпих наведнъж огромна глътка и зъбите ми изтръпнаха от леда.

Бричът също падна на плочите. Лимоненият лъч се уголеми и вече я освети цялата — съвършена като стъклопис, с горди гладки рамене, с корем, правен сякаш от златар и с крака, подир които би могъл да вървиш като сомнамбул ден и нощ. Застана тя гола, само по ботуши и с шапчица на главата, в центъра на осветения кръг и стоя дотогава, докато не чу възторжените викове на посетителите. Сетне кончето изцвили, тя го яхна и полетя по дансинга. Направи няколко обиколки, вихрено сподиряна от лимонения лъч и от мелодията. После музиката пак спря. Ездачката бавно слезе от коня и тръгна между масите. Човек можеше да я пипне, ако иска. Пред мен се позабави и като че ли ми намигна. Чак зъбите ми изтракаха от близката й голота. Кожата й беше нежна като ципицата каймак на току-що сварено прясно мляко, ключиците й се вдигаха и падаха тъй, че на мига ти се приискваше да се обесиш от възторг, а да опише гръбнака й можеше единствено композитор.

Когато по-късно, залитайки, см тръгнах, успях да я зърнах още веднъж, този път обута в изящен черен клин и седнала на бара в компанията на двама мъже с вид на търговци на оръжие.

От този ден барът, в който играеше тя, се превърна в моята голгота. Ходех всяка вечер там, но момичето не ми обръщаше никакво внимание. Чувствах се глупаво: как можах аз, човекът, описал хиляди сцени, наситени само с откровен секс и без никакви сантиментални дивотии вътре, да хлътна като гимназист.

Единственото ми успокоение беше, че по телефона тя продължаваше да се държи приятелски.

Тази вечер до последния миг не се решавах да й звънна, но след като бях издраскал пет-шест странички, пълни с гнусотии, не издържах и сякаш тайно и от самия себе си посегнах към телефонния апарат.

-Хей, как си? — прошепнах като пубер и направо се засрамих от гласа си.

— Почивам си — каза тя. — Днес не съм на работа. Искаш ли да ми дойдеш на гости?

И сетне ми продиктува адреса.

Аз хвръкнах. Това надминаваше и най-смелите ми мечти. Огладих си ризата, дълго си избирах подходяща вратовръзка, напарфюмирах се като бръснар. Накрая изтичах на улицата. Още малко остана да започна да късам люляк от градините.

Едно такси ме откара до центъра на града. Задъхано изкачих стълбите до четвъртия етаж, опънах сакото си и натиснах копчето на звънеца.

— Влизай, отворено е — чух отвътре любимия си глас.

Заварих я да лежи в едно канапе, завита до брадичката с меко одеяло от камилска вълна. В стаята гореше една-единствена свещ.

— Налей си коняк — каза тя.

Говореше по-бавно от обикновено и видимо се вълнуваше.

След малко ме помоли да пусна някаква плоча. Музиката съвсем ме извади от равновесие. Никога и през ум не ми беше минавало, че моята хубавица може да има такова печално излъчване.

— А сега угаси свещта — изведнъж нареди тя.

Направих го, без да задавам въпроси.

— Ела при мен — каза в тъмното гласът й. Опипом стигнах до нея. Тя беше отметнала одеялото и ме посрещна чисто гола. Кожата й беше хладна и ухаеше на коприва.

Не знам колко продължи всичко. Може би минути, а може би цялата нощ. По едно време осъзнах, че лежа по гръб и дишам тежко в тъмното. С невероятна острота в главата ми се появи мисълта колко бледи и безумно скучни порнографски разкази съм писал досега.

— Тръгвай си вече — чух пак гласа й. — И, моля те, не светвай.

Тя излъчваше някакво необяснимо напрежение. Направих, каквото ми каза. Облякох се като автомат, целунах я по коприненото чело и изскочих в антрето.

Тук, слава Богу, светеше. В ъгъла, прилежно подпрени, стояха чифт леки алуминиеви патерици. В този миг отвън на стълбището се чуха стъпки и някой пъхна ключ в бравата. Нямаше как да се скрия.

Останах така, вкаменен в средата на антрето.

Вратата се отвори и аз се озовах очи в очи с ездачката от бара.

 


напред горе назад Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]

 

© Деян Енев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух