напред назад Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]



Шимпанзето


Шимпанзето Петкан се разхождаше от едната стена на клетката до другата. Беше петнайсетгодишен мъжкар, прекарал живота си в самота. Черната му козина блестеше като разтопен асфалт. Аленочервеният му пенис беше увиснал до средата на мускулестите бедра и шимпанзето отвреме-навреме спираше да се движи, за да се опипа. Тогава на лицето му се появяваше мъчително изражение, очите му започваха странно да блестят, а огромните му жълти зъби се покриваха със слюнка.

В този миг някой отключи катинара на външната врата на павилиона. Беше Тони, гледачът на Петкан, младо момче с пясъчни бермуди и вързана на опашка коса. Заедно с него имаше едно момиче. Както винаги, Тони влезе в тунела до клетката и подаде на Петкан един банан, а после започна да го гали по оплешивяващото теме. За разлика от друг път шимпанзето не изяде банана веднага, а остана втренчено в нежното същество отвъд защитното стъкло.

— Мадлен — каза Тони на момичето. — Ела насам. Той няма да ти направи нищо.

— Страх ме е — каза Мадлен. — Виж как ме гледа.

Тя току-що беше излязла за пореден път от психиатрията и нейният приятел Тони я беше довел тук, в зоопарка, за да я разведри.

Шимпанзето наистина не отместваше погледа си от нея и не трепваше.

— Той е добър — каза Тони, наведе се и го целуна през решетките по главата.

— Всъщност той съвсем прилича на човек — каза Мадлен. — Не му ли е тъжно, че е затворен и толкова сам?

— Не, защото не знае какво е свободата и любовта. Роден е в зоологическа градина и цял живот е бил все така.

Мадлен приближи до решетката. Страхливо докосна с един пръст косматата ръка на шимпанзето. То не реагира. Тогава тя провря цялата си ръка и погали гърба му. Козината по врата на шимпанзето настръхна.

— Милият — прошепна Мадлен.

Двамата тръгнаха да излизат, но шимпанзето из­веднъж започна да удря с ръце по пода и да се мята из клетката.

— Тони, излез за мъничко — реши ненадейно Мадлен. — Ще се опитам да го успокоя.

Тони беше свикнал с нейните приумици. Той й обеща скоро да се върне и излезе от павилиона. Мадлен отново докосна шимпанзето. Бавно плъзна ръката си по бедрото му и го хвана за члена. Леко започна да го дърпа към себе си. Шимпанзето се изправи и долепи корема си до решетките. Членът му се подаде навън. Мадлен започна да движи ръката си нагоре-надолу. Шимпанзето замря. По космите на гърдите му закапа пяна. То тихо ръмжеше. Мадлен движеше все по-бързо ръката си. Шимпанзето изрева, напръска цимента, провря през решетките големите си черни ръце и хвана Мадлен за шията.

Когато Тони се върна след десет минути, той ги завари все така впити в прегръдка. Бързо извика още хора. Някой отключи вратата на клетката и мъжете нахлуха вътре. Шимпанзето обезумя, ухапа един-двама, а сетне с един скок се намери до Мадлен отвън. Застана над падналото й върху цимента тяло и диво загледа тежко дишащите мъже.

Наложи се да го застрелят.

 


напред горе назад Обратно към: [Клането на петела][Деян Енев][СЛОВОТО]

 

© Деян Енев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух