Кръстьо Котев Кръстев (31.05.1866, Пирот — 5.IV.1919, София).

Учи в Пирот (до 1878) и София. Завършва класическата гимназия в София (1885) и философия в Лайпциг (1888) с докторат на тема „Лотцевото метафизическо понятие за душата“. В последните класове на гимназията работи като стенограф в Народното събрание. Директор на педагогическото училище в Казанлък (1888-1890), учител по логика, психология и етика в класическата гимназия в София (1890-1891), драгоманин при Министерството на външните работи (1892), проф. по философия и по немски език във Висшето училище (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“) (1895-96), учител в Соф. мъжка гимназия (1899-1904), лектор по философия във Висшето училище (1899-1907), дир. на педагогическото училище в Скопие (1907-08), извънреден проф. по философия, психология, етика и естетика в Софийския университет (1908-1919). Дописен член (1898), действителен член (1900) на БКД (дн. БАН).

Кръстьо Кръстев е първият професионален литературен критик в България след Освобождението (1878), литературен историк и теоретик, критик и теоретик на преводната литература, преводач; основоположник на експерименталната психология и на неокантианската нормативна естетика в България, философ идеалист; създател и главен редактор на най-значимото българско литературно списание до I световна война — „Мисъл“ (1892-1907), около което в нач. на XX в. се формира първият литературен кръг с ясно определена естетическа и културно-просветна програма; публицист със смели граждански прояви. Първата си литературно-критична студия „Иван Вазов. Етюди за стихотворната му поезия“ (сп. „Труд“, 1888, № 5-6) пише като студент в Лайпциг. Издава „Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“ (1890) и сп. „Критика“ (1891). Сътрудничи на списанията „Периодическо списание“ (на БКД), „Труд“, „Денница“, „Демократически преглед“, „Съвременна мисъл“, „Листопад“, на вестниците „Гражданин“, „Демократ“, „Народ“ и др. Публикува обзорни студии върху новата бълг. литература в редица чуждестранни издания — сп. „Современник“ (Санкт Петербург), „Вестник Европы“ (Санкт Петербург), „Internationale Wochenschrift“ (Berlin).

Философските му възгледи са еклектични, в лоното на субективния идеализъм — „материята е дело на нашия дух“ и съществува „само като състояние на нашето съзнание“. От страниците на сп. „Мисъл“ Кръстев воюва (предимно в гносеологически план) срещу вулгарния материализъм на Л. Бюхнер и срещу българските му проповедници Д. Благоев и Д. Димитров от сп. „Ново време“, като защитава интуитивизма и релативизма. В областта на етиката е „пленник на идеалистични блянове“ и проповядва „живот за нравствен идеал“. Възпитаник е на видния представител на експерименталната психология В. Вундт и на следовниците му. Естетическите възгледи на Кръстев са формирани под въздействието на немската неокантианска естетика (К. Грос, К. Ланге, Й. Фолкелт). Защитава едновременно релативния и нормативния характер на естетиката. Провъзгласява естетическата наслада за единствената пряка цел на изкуството и се обявява против тенденциозността в него. Прокарва рязка граница между литература и публицистика, между „историко-естетическото значение на едно художествено произведение“ и „неговата естетическа стойност“. Наред със съратниците си от кръга „Мисъл“ воюва за отграничаване на българската литература от другите области на духа; критикува конюнктурните, главно политически тенденции в нея. Нравствените тенденции обаче смята не само за допустими, но и за необходими.

Като критик Кръстьо Кръстев участва активно в литературния живот близо три десетилетия. Стреми се да улови характерологичното за всеки писател. Открива и утвърждава П. П. Славейков, П. Яворов, П. Тодоров, К. Христов. Проникновено анализира творчеството на съратниците си от кръга „Мисъл“. Дава точни характеристики за произведенията на Т. Влайков, М. Георгиев, С. Михайловски, Д. Великсин, Н. Начов. Вниква в личността на Ал. Константинов. Ратува за обективна критика, основана на строги естетически критерии. Оттам и противоречивото му, понякога несправедливо негативно отношение към Иван Вазов, 3. Стоянов, Елин Пелин, Г. Стаматов. Оценките му за Вазов еволюират от благосклонни към отрицателни. Кръстев цени предимно поета Вазов, но към белетриста и драматурга отрано има резерви, които впоследствие нарастват. Плод на нормативизъм и известен естетически догматизъм е и подценяването като „художници“ на 3. Стоянов, Л. Каравелов, А. Страшимиров, отчасти Ал. Константинов. Литературно-критичното творчество на Кръстев е извънредно разнообразно и в жанрово отношение — от кратките критични бележки, отзиви и рецензии през критични етюди, есета и памфлети до проблемните литературоведски студии, студийни портрети и монографични изследвания. Студията му „За тенденцията и тенденциозната литература“ (1903) и книгата му „Млади и стари“ имат естетико-програмен характер и проправят път за по-модерните явления в българската литература. Като теоретик Кръстев радее за „безпристрастна критика“, но на практика е пристрастен, темпераментен, публицистично-полемичен. Издига европейски мерки пред българската литература и воюва срещу всичко пошло и бездарно в нея. Като редактор на сп. „Мисъл“ е толерантен и привлича широк кръг сътрудници. Като редактор, критик, теоретик, преводач и университетски преподавател работи последователно за култивиране на естетически вкус у българския читател. Чрез статии и преводи популяризира много европейски класици. Превежда „Емилия Галоти“ от Г. Лесинг (1890), „Философски размишления...“ на Р. Декарт (1898), „Джон Габриел Боркман“ (1898, 1912), „Кога мъртви възкръснем“ (1907), „Призраци“ (1911), „Народен враг“ (1911) на Х. Ибсен и др. Основен момент в естетическата му програма е идеята за европеизиране на българската литература, като същевременно се съхрани националната й самобитност. „Младите“ според К. трябва „не само да присадят на родна почва общочовешки хуманитарни идеи... но преди всичко да внесат в нашата поезия национално схващане на живота“.

Кръстьо Кръстев е автор на статии в областта на философията, психологията, социологията, педагогиката, учебното дело, вътрешната и външната политика. Обществената му позиция се основава на убеждението, че всеки гражданин е длъжен да се интересува „живо от държавния живот на страната и въобще от всички явления, касающи се до общите интереси на народа, но не и да взема страната на някоя партия, не да влиза в партизански борби“. Верен докрай на стремежа си към надпартийна позиция, Кръстев не става член на нито една партия, но се отзовава на всички важни политически събития. Изповядва републикански и демократични възгледи. Пише изключително смели статии срещу княз Фердинанд I и царедворските правителства („Размишления за една държава, в която убийствата са обикновено нещо“, 1897; „Съдбините на нашия университет“, „Към българската студентска младеж“, „Княз Фердинанд и българската литература и духовен живот“ – 1907). След освиркването на княза през 1907 застава категорично на страната на българските студенти. В навечерието на I световна война организира комитет за борба срещу германофилската политика на правителството и участвува в съставянето на позив против въвличането на България във войната, заради което е арестуван. Кръстев се вълнува от съдбата на македонските българи и подпомага морално и материално борбата им за свобода.

Псевдоними: В. Миролюбов, Боян Благомиров, С. Делиспасов, 3. Ф. О., К. К. и др.

Съчинения: Курс на философията. Ръководство... Т. 1. Психология. 1891; Етюди и критики. 1894; Към историята на Висшето училище. 1897; Литературни и философски студии. 1898; Певец на воля и младост. 1906; Алеко Константинов. Литературен силует. 1907; Млади и стари. Крит. очерки върху днешната българска литература. 1907; Нашият университет. Статии. 1907; Петко Тодоров (П. Ю. Тодоров: Идилии). 1908; Поглед в новата българска литература. Т. 1. От Петко до Пенчо Славейков. 1910; Христо Ботйов — П. П. Славейков — П. Тодоров — П. К. Яворов. 1917 (2 изд.); Алеко Константинов. Шест статии. 1917; Етюди, критики, рецензии. 1978; Съчинения. Том 1. 1996.

(материалът е взет от "Речник по нова българска литература (1978 — 1992)", Хемус, С. 1994; автор на статият: Цв. Атанасова)

Обратно към: [Кръстьо Кръстев][СЛОВОТО]