![]() ![]() ПрологНека ме шибат и брулят неверните бури, нека ми съскат отровните, лепкави грижи, нека месата ми късат безумните фурии, хищни чакали кръвта ми пролята да лижат...
Ти само, огън, горящ в моя дух, не загасвай, ти само, извор, клокочещ в сърцето, не спирай, ти само, обич, която мистично опасваш моя живот - до последния миг не умирай!
Що са онези, които сега слепешката моите дни на света преброени скъсяват? - Бъдните дни, с неоменната своя разплата, тяхната пръст ще затъпчат в безмълвна забрава.
Ти, огън мой, ще гориш и след мен в духовете, ти, извор живе клокочиш в сърцата без грях, ти, моя обич, в очите младежки ще светиш, с техните устни ще пееш - и аз ще съм в тях!
![]() ![]() ![]() |