Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]

Денят е дълъг, тих, неизчерпаем -

като в сърцето ми към тебе обичта,

като полето, чезнещо в безкрая.

Далеч от грижите и от света,

сама съм сякаш лес, над който е валяло,

и езеро, през утрин засияло.

Душата, пълна с мед и аромат,

като пчела се вечер упоена връща

и всеки храст и цвят й е познат.

А през деня притихналата къща,

заспала в мрежата на лятната омара,

един след друг прозорците разтваря

и диша този лъх неуловим

на ягоди, на мащерка и на сено,

за който в градовете се топим.

И аз усещам живото звено

на обичта в света, обгърнало ни двама

над всякаква тревога и измама.

Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]