Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]

Като в заключени градини

недосегаеми овощия -

тежат, искрят през тези нощи

звездите в небесата сини.

Недвижни, сякаш заковани,

стоят рибарските гемии.

Морето с тиха ласка мие

несебърските тъмни рани.

И някаква въздишка блика

и лъха рухналите къщи.

И древността те в миг обгръща.

незнайна, тайнствена, велика.

Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]