Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]

Избухна вятъра на младостта,

наду

платната,

понесе по мътната вода на Дунава

- нагоре -

против течението на света.

И пълноводието на страстта

заля съмненията,

и моята душа се пак разтвори

за светлината.

Като факир

засвири флейтата на любовта

и усмири

отровните змии на мисълта

и угризенията

и ги превърна на венци от цвете,

изплетени

пред твоите нозе.

Заспете,

   слепи прилепи на самотата,

      долитнали в ноща.

Заспете,

   вълци-хищници на бедността,

      издебнали в мъглата.

Заспете, грижи,

   лепкави влечуги черноземни,

      в студенокръвните си лапи взели

          и обичта към ближния.

Това е песента на птичката, запяла

в разцъфналия храст,

и екналия рев на лъва, разлюлял

тропическия лес.

Това са дивните извивки на кавала

под клонестия брест

и истинския глас на всекиго от нас,

поне веднъж в света

- това е любовта!

Обратно към: [Сърце човешко][Елисавета Багряна][СЛОВОТО]