Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

Сърцето ми бе пуста градина,

твърда, пропукана почва,

жадна земя...

Но ненадейно рукна

проливният дъжд на благодатта

и превърна сърцето ми

в мека, дълбока земя,

в нива, разоравана надлъж и шир

от ангелски невидими рала...

Господи,

земята ми сега е гладна

за Твоите семена

и очаква Сеяча на вечните Слова.

Господи,

безкрайни са Твоите ниви,

а работниците, знам, са малко.

И ако ни един от Твоите сеячи

не успее да достигне до моята земя,

тогава Ти ще изпратиш

птиците на пророк Илия,

които ще ми донасят

от Небесната Твоя Храна.

Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

© Роман Кисьов. Всички права запазени!