Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

„Умираше засипано сърцето ми.“
Христо Фотев

Дните са кратки, нощите - дълги.

Бог като житно зърно ме пося

върху тази земя - сняг ме покрива.

Пада сняг, сняг пада

и сърцето ми бавно изстива.

Сърцето ми бавно изстива,

но със надежда умира.

Пада сняг, сняг пада,

о, сърцето умира. Ала не умира

Надеждата... Тя единствена знае,

Надеждата знае, че подир зимата

следва неизбежно пролетта...

И че зърната раждат класове,

класовете - хляб.

Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

© Роман Кисьов. Всички права запазени!