Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

През прозореца на огледалото погледнах.

И срещнах своите очи.

През прозореца на очите си погледнах.

И видях твоя поглед.

Погледнах през прозореца на погледа ти.

И скочих...

...Вървях по дълъг коридор,

а в дъното му - затворена врата.

Отворих я и влязох в светла стая

                                          с грейнали прозорци.

Там едно дете играеше на „Сляпа баба“

и чакаше да дойде времето, когато

то ще се роди от нашата любов,

                                          любима моя.

Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

© Роман Кисьов. Всички права запазени!