Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

Помниш ли?

Тогава ти ми каза: Почакай, не бързай да пресичаш улицата сам - без мен.

Но аз преминах на отсрещния тротоар и улицата легна между нас.

Сега ти искаш да я прекосиш, искаш да преминеш през огромното платно, да бъдеш пак със мен, ала не можеш - улицата забранява. Между нас сноват автомобили, непрекъснати колони от коли, профучават автобуси, камиони, прелитат месеци, сезони... Нещо все те спира да преминеш и ти не можеш да ме видиш, понеже между нас тече светът и освен коли, ни разделят градове и планини, реки и долини, облаци и висини...

По ангелската поща ти изпращам настоящото писмо, което трябва да получиш във съня си. Пиша ти, за да те помоля да внимаваш. Когато утре отново се събудиш и се изпра-виш пред световния безмилостен поток, моля те - не бързай да пресичаш.

Моля те - изчакай търпеливо Знака

на Светофара.

Към Него гледай -

към Фара

на Светлината.

Единствено така ще можеш

невредима

да преминеш през живота.

Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

© Роман Кисьов. Всички права запазени!