Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

1. Витезда (евр. „дом на милосърдие“) - къпалня в Йерусалим, където Христос изцелил страдалец, боледувал 38 години. (Йоан. 5:5-9); „...защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раз движването на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.“ (Йоан. 5:4)

2. Via Dolorosa (лат.) или „Път на Скръбта“; пътят в Йерусалим по който Христос преминал, носейки Кръста Си към Голгота. (Б. а.)

3. Морето - Символ на динамиката на живота. Всичко излиза от морето и всичко се връща в него: място на ражданията, преобразуванията и възражданията. В Библията ясно е уточнено, че морето е творение на Бог (Бит. 1:10), че трябва да Му бъде подчинено (Иер. 31:35), че Бог може да го пресуши, за да минат хората на Израил през него (Изх. 14:15 и сл.), да предизвика или потуши бурите му (Йона, 1:4 ; Мат. 8: 23:27 и др.). Морето е символ на творението, което се взима или бива взето за Твореца. За мистиците морето символизира света и човешкото сърце в качеството му на място на страстите. Според Аелред дьо Риево (ХІІ век) морето се намира между Бог и нас. То означава предходния век. Едни се давят, други го преминават. (“Речник на символите - 2 том, Изд. к. „Петриков“, София, 1996)

4, 5, 6. Цитати от първата книга на Библията - „Битие“, гл. 1, където е описан акта на Сътворението, съотв. в стихове 3, 6 и 11. (В случая е използван осъвременен превод, за нуждите на поетичния текст.) Б. а.

7. Арго - Алюзия за известния древногръцки мит за аргонавтите и техния водач Язон, които с кораба „Арго“ тръгват на далечно, изпълнено с изпитания, плаване до Колхида, за да вземат и върнат Златното руно в своята родина; В друг смисъл - думата „арго“, употребявана в езикознанието, означава таен език на съсловие, на социална група. (“Съвр. тълковен речник“, Изд. „Елпис“, 1995)

8. Обещаната земя (Обетована земя) - Този израз е често срещан в Стария завет на Библията и е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще бъдат народ на Бога и ще живеят в Ханаан (Бит. 12:2,5,7). В книгата „Изход“ е описано как Бог чрез Мойсей извежда израилтяните от Египет, освобождава ги от робството, превръща ги в народ и ги завежда в Обетованата земя, обещана на предците им. В новозаветната, християнска символика Обещаната земя е преобраз, който има два аспекта: от една страна - Божието царство в сърцата на вярващите християни и в Църквата тук, на земята; и от друга страна - Божият Рай, Небесното Отечество, Новият Йерусалим, описан в книгата „Откровение“ от Новия завет, 21 гл. Б. а.

9. Харпиите - Зли духове, крилати чудовища с птиче тяло и женска глава, с остри нокти, зловонни, те преследват душите, които измъчват с непрестанни злини. Името им означава похитителки. Харпиите символизират порочните страсти, преследващите мисли, наложени от желанията, угризенията, които идват след насищането. (“Речник на символите“ - 2 том)

10. Драконите - Основно драконът е строг пазител или е символ на злото и на демоничните наклонности. Той е пазач на скрити съкровища и като такъв - противник, който трябва да бъде победен, за да се осигури достъп до тях. В гръцката митология (на запад) той е пазителят на Златното руно и градината на Хеспе-ридите. Като демоничен символ драконът се отъждествява със змията. В християнската символика змията се отъждествява с дявола (Сатана). Строшените глави на змейовете, унищожените змии, са победата на Христос над злото, над Противника. (“Речник на символите“ - 1 том)

11. Гиганти - В гр. митология - деца на Гея (Земята); хтонически същества, които символизират превъзходството на произлезли-те от земята сили с техния материален гигантизъм и духовна пустота. Като праисторически гущери, образ на крайностите в полза на телесните и брутални инстинкти, гигантите подновяват битката на титаните. Те са огромни същества, с непобедима сила и страшен вид. Имат гъсти коси и рошави бради, краката им са змийски тела. Една от най-забележителните черти на митологията е, че те могат да бъдат победени със съвместните усилия на бог и човек. (симв. - човек има нужда от Бога в борбата му срещу земните животински страсти, водещи до духовно опустошение и смърт. Б.а. (“Речник на символите“ - 1 том)

12. Симплегадските скали - Скалите, които се блъскат, или Сините скали (Кианеите) образуват непроходимо място на Босфора, между Средиземно и Черно море. Задвижващи се непредвидимо и блъскайки се една в друга, те смазват кораба, който би посмял да се доближи до застрашителната им грамада. Финей посъветвал Аргонавтите да пуснат гълъб между подвижните скали. Така корабът им успял да премине през тях, а Симплегадите останали завинаги разделени и неподвижни. Симплегадите символизират трудностите, изпитанията, а образът на подвижните им скали - страх от провал, от неизвестното и изразява тревога. (“Речник на символите“ - 2 том) В Библейската символика гълъбът (Белият гълъб) е образ на Божия Дух. (Мат. 3:16, Марк. 1:10, Лука 3:22, Йоан. 1:32 и др.) В Стария завет, по време на Потопа, Ной изпратил от ковчега гълъб над водите, който се завърнал с маслинено клонче в клюна си - знак за Новата земя, родена от водата. В по-широк смисъл гълъбът е символ на любовта и мира. (Б.а.)

13. Сърце - Тук няма да се спираме на твърде богатата символика и значение на сърцето в религията и поезията. Ще споменем само най-важния: сърцето като изконна същност на човека, като съкровище, което е извор на живот. „От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“ (Притчи, 4:23) В новозаветната терминология е орган на любовта, център на вътрешния живот на човека. Там се срещат Бог и човек. В сърцето на човека е записан нравствения закон, то е извор на добро и зло, на богопознание и на богосъзерцание. В християнската литература никога не се употребява в чисто телесен, материален смисъл. (“Кратка богословска енциклопедия“ - Булвест 2000, Сф., 1993)

14. Светлината - Тук не става дума за физическа светлина, а за една от същностните характеристики на Бог: „И благовестието, което чухме от Него и ви възвестяваме, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.“ (1 Йоан. 1:5/; „Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина...“ (1 Тим. 6:16); „Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.“ (Йоан. 8:12) Б.а.

15. Неопалимата къпина - В Стария завет (Изх., 3 гл.), на планината Хорив, Бог се явява на Мойсей във вид на огнен пламък всред една къпина, която гори, но не изгаря. В християнската символика Н. к. представлява един от епитетите на Богородица, свързан с непорочното зачатие на Христос. Този символ е и преобраз на духовното новораждане на човека чрез вяра в Христос (или който е „родил“ Христос в сърцето си - Йоан. 3:5, 6). Също така Н. к. може да се приеме и като символ на Църквата Христова. (Б.а.)

16. Манни - мн. ч. на манна; букв. означава „Що е това?“ (Ман Ху, евр.) - Изх. 16:15. Книгата „Изход“ от Библията посочва, че израилтяните като по чудо получили чудодейна храна по време на престоя им в пустинята. В Изх. 16:14 тя е представена като „нещо дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята“. Мойсей обяснил на евреите, че това е хляб, даден от Господа за храна. Небесна храна, манната може да е небесното жито и ангелския хляб. (Пс. 78:24-25) Манната е образ и на Месията (Иисус Христос), Който е „живият хляб, слязъл от небето“ (Йоан. 6:51). Освен това тя е още символ на Христовото Слово, защото: „не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста.“ (Второз. 8:3, Мат. 4:4, Лук. 4:4) Фразеологизмът „манна небесна“ означава още: голямо благо, получено даром. Б.а.

17. Илия - Старозаветният пророк, който се възнесъл на небето в огнена колесница. (4 Царств. 2:11,12) Служението на пр. Илия трябвало да бъде възстановено „преди деня Господен“ (Малахия 4:5,6): „Ето Аз ще пратя при вас пророка Илия, преди да настъпи денят Господен - велик и страшен. И той ще обърне сърцата на бащите към децата, и сърцата на децата към бащите им, та, след като дойда, да не поразя земята с проклятие.“ Иисус отнася това пророчество към Йоан Кръстител (Предтеча), който проправя Пътя за Него. (Мат. 17:12,13) Символически образът на пр. Илия има и есхатологичен характер, който може да бъде свързан с Второто пришествие на Христос - „денят Господен - велик и страшен.“ (Б.а.)

Обратно към: [Сянката на полета][Роман Кисьов][СЛОВОТО]

© Роман Кисьов. Всички права запазени!