напред назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]



Воинска песен


Кълни, земьо, кълни,

жива да прокълнеш!

Отколе не раждаш -

няма да родиш.

Ти с кръвта ни мъжка

всуе се поиш.

 

Плюем небето.

Рием земята.

Впиваме скули

в скалната сол.

Сластно вопием,

мрем и се мърляме

голи пред Бога си -

мърляв и гол:

 

- Ние сме Твойте войници -

вървим, и вървим, и вървим...

Изгаряме пойните птици -

гадаем по гладния дим,

заравяме кухите ями

на свойте кълнящи очи,

но вървим

и мълчим...

 

А Тебе Те няма, Господи -

няма ни вече и нас...

озверяхме от вяра и пости,

от безверие и от страст...

 

Плюем небето.

Рием земята.

Впиваме скули

в скалната сол.

Сластно вопием,

мрем и се мърляме

голи пред Бога си -

мърляв и гол.

 


напред горе назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]

© Елка Димитрова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух