Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]
Танц за двама
- Аз пак се завръщам, пак малко е времето - пукот на зряла смокиня. Нашето време зачева, погива в срещи-раздели незрими, нашето време ни вгражда в темели недостроими... - ти тръгнаи звъннаха с твоето име луната звездите влюбчивото лоно на скалните жрици сестри белокаменни скали облораменни ти тръгна казвах ти не ме оставяй защото няма да ме разпознаеш под черно вдовство с изтънели скули слухът ми във забрава ще потъне и всеки камък ще затиска горчивото ти име а бяха очите ми нарове пъкленосветли устните влага в пустиня ноздрите сенни таяха вселена - Разцепих тръстиката на твоето тяло - вятър и пясък намерих.
Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО] © Елка Димитрова. Всички права запазени!
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух
|