напред назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]



Танц за двама


- Аз пак се завръщам,

пак малко е времето -

пукот на зряла смокиня.

Нашето време зачева, погива

в срещи-раздели незрими,

нашето време ни вгражда в темели

недостроими...

 

- ти тръгна

и звъннаха с твоето име

луната звездите

влюбчивото лоно

на скалните жрици

сестри белокаменни скали облораменни

ти тръгна

казвах ти

не ме оставяй

защото няма да ме разпознаеш

под черно вдовство

с изтънели скули

слухът ми във забрава ще потъне

и всеки камък ще затиска

горчивото ти име

а бяха очите ми нарове

пъкленосветли

устните

влага в пустиня

ноздрите сенни

таяха вселена

 

- Разцепих тръстиката

на твоето тяло -

вятър и пясък намерих.

 


напред горе назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]

© Елка Димитрова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух