напред назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]



От въздух и от глина спечена...


От въздух и от глина спечена

роди се на копнежа билката.

Така зноеше отмаляло въздухът.

Тъй, отболяла, стенеше родилката.

 

...И първи вкусиха я влюбените.

След тях прокудените я заръфаха.

Със спомена за смърт и обич

в капката море потъваха.

И голотата на любимата напомняше

осакатено, яростно животно...

Живеехме в света,

забравили началото,

обречени да не познаем края...

Последна билето опита кукувицата.

И оттогава кукувица се нарече.

За да опази от копнежа малките си,

създаде ги и каза:

"Не сте мои вече."

 

 

 


напред горе назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]

© Елка Димитрова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух