напред назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]



Помни смъртта


Разрових прахоляка -

дупката в зида шумеше

като раковина:

 

Село край морето.

Майки - като гръцките -

с мъжки носове и бръчки.

С копнежа на бащите и на синовете си

ръце

оголват

към сипаничавия хълбок на луната:

 

- Спусни ми лунната коса -

да окося нозете му,

да събера безсънните му стъпки,

нащърбени от глад и похотливост,

и да пронижа нажалeното му куче,

за да не ближе

раните...

 

- Тъй исках да изневеря,

ала пресъхнах недолюбена...

 

- Върни издъхналото ми осмаче -

чуй, рита нежно под сърцето ми

и ден по ден грижливо го тая -

измамно като ласка на войник

и като сватбен дим...

 

 

 


напред горе назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]

© Елка Димитрова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух