напред назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]



Шествие


Прелетя ято птици.

Мълчаливата твърд на земята се сгърчи.

Аз се хвърлих към тъмната рана.

Нежното Име сега отзвъняваше...

От раздраното слънце

изтичаха черни лъчи.

 

Тогава срещнах Кучетата.

- Кажи ни, скитнице,

не си ли ти Утехата?

Не щем да бъдем вече кучета -

осакатени, виещи, премазани.

Нали на кротост уж ни учеха? -

опашките ни са подрязани

и капе кръв.

 

После срещнах Вехтошарите.

Прегърбени, те носеха сълзите си

във лъскави кутийки

и блудните си сънища

в одърпани възглавници.

- Не щем да бъдем вече вехтошари,

да молим за пощада Стремето

на тези, дето бързат.

И те да ни даряват

през прага с късче хляб.

 

А Просяците бяха най-накрая.

Сега те просеха живот

за няколкото песни,

дето бяха пели -

милост просеха

за своето веселие...

 

И всеки се отричаше от себе си.

Продаваше си болката

и чуждата купуваше,

защото нямаше щастливи

на Тържището.

 

Обърнах се към пътя,

по който бях дошла, и казах:

- Нежно Име,

за мене вече няма да си нищо ...

И бях спокойна -

като просяк без торба

и като вехтошар без стока,

и като куче без кръгла, пареща луна.

 

 

 


напред горе назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]

© Елка Димитрова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух