напред назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]



Stabat Mater


Проряза с реброто си

кръга на тишината.

Проряза с реброто си

ногата на студената любима

и зачудено тръгна подире й...

Проряза с реброто си

гладкия хълм на Спасението.

Проряза с реброто си

гладкия хлад на Гроба -

гладен по пътя отмина...

- Аз съм зъл сирак

в утробата на Бога!

Свивам мрачните си шепи

и завирам пръст във раните на Бога.

И пръст завират в раните ми, Боже!

Гадая бащиното име,

ръфам скута на Двуногата...

страх ме е от моя страх безименен!

 

А скръбната майка крепеше

скръбта на главата си -

крехка като стомна,

от която ще пием.

 


напред горе назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]

© Елка Димитрова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух