Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]

Дъждът изми основите на къщите

дъждът постла леглото ти

стъклата се разсипват

през изтръпналите вени

и кръвта потича

по слънчевите отпечатъци на паяка...

дъждът облизва медените пити

на петите ти

и сипаничава камбана

с подут език

се свива

в безплодно лоно

на манастира грешната камбана

те покрива

дъждът изми основите на къщите

дъждът постла леглото ти

а посинелите ти пръсти

преброждаха нощта

под белите и жълтите цветя

с венчални пръстени

Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]

© Елка Димитрова. Всички права запазени!