напред назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]



Привечер...


Привечер.

Забравената мисъл чака.

В мене няма нищо.

Няма дом и няма стряха.

Няма път, поляна и река.

Няма много стар геран,

врата, икона,

няма хор и тишина...

 

Паяче, отдавна ли ме гледаш?

 


напред горе назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]

© Елка Димитрова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух