напред назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]



Полека в лунната мъгла...


Полека в лунната мъгла потъва всичко...

И няма закъде да бързаме,

и няма от какво да се спасяваме,

и няма нищо

в безветрената глъб на сините утроби,

и няма нищо

в безветрената глъб на любовта ни.

Стареем, ветре,

стареем, безразсъдни белобрадко...

Каквото имахме, по склоновете разпиляхме.

Каквото нямахме, по склоновете не намерихме.

Сега забравяме за пъкленото злато,

за бъклиците животворни...

 

И спомените странно непознати

подпалват друмищата на съня ни -

горят тревиците невръстни

под сключения лунен пръстен.

 


напред горе назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]

© Елка Димитрова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух