напред назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]



Коларят на нощта


По видело

каруцата отнесе

прибулената нежност на нощта.

Коларят, смръщен,

се почеса по врата

и промърмори:

"Защо ли все е нощ

над моята каруца?"

(Учудено, и кончето закуца...)

И вместо от очите да текат,

сълзите му превърнаха се в буца

и тегнеха го някъде отвъд

по равния безпът.

 


напред горе назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]

© Елка Димитрова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух