напред назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]



Театър


Запей, запей ми, Коломбина...

когато дрипавият старец

лицето си посърнало отрива

в снежните цветя

и се загръща

в плаща си от кръпки и молитви,

когато гарванът със клюн пропукан

в гърлото му грапаво се впива

и, засиял от мъката му, литва...

 

Запей, запей ми, Коломбина...

когато светлокосата старица

в ръцете си учудено се вглежда

и кошницата със цветята натежава,

тротоарът се огъва и полека

на залеза нащърбеният гребен

прокарва през косите й пътека...

 

Запей, запей ми, Коломбина...

 


напред горе назад Обратно към: [Кръгът][Елка Димитрова][СЛОВОТО]

© Елка Димитрова. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух