Обратно към: [Калина Чепандова][СЛОВОТО]

Каня те да видиш снега върху наклонените ми прозорци,

да ти налея вино между дребни сирена,

да смъкна китеника от леглото

и да заспя, събуждайки се от допира ти през нощта.

Идваш, когато е изтекла и дантелата от ледени висулки,

измила съм по чашите засъхналата капка,

образувана от долната ми устна,

кал от грайфери съм смъкнала по пода

и се страхувам да не се загубя.

2004 г.

Обратно към: [Калина Чепандова][СЛОВОТО]

© Калина Чепандова. Всички права запазени!