Обратно към: [Мастилена аура][Роза Боянова][СЛОВОТО]

Гравитацията ме захапва в капана си.

Падам в небето

            като в кладенец.

Пия от млечните стихове,

кълва планети.

Летящите хора —

            процепи в небитието —

ме мамят.

Аз размахвам хриле,

            Нн душата —

                    В капсула от кожа

                    ва този свят —

            във някой друг

ще се отвори.

Обратно към: [Мастилена аура][Роза Боянова][СЛОВОТО]

© Роза Боянова. Всички права запазени!