Обратно към: [Корените и короната][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

(Литературнокомуникативни аспекти на списанието)

Очакванията, които поражда началното и бегло четене на първата книжка на сп. "Хемус", не отиват много по-далеч от представите за културно-просветно начинание на един малцинствен етнос. След 1989 г. съвременният български читател стана свидетел на истински "бум" на периодичните издания в страната, какъвто историята на журналистиката и културата ни почти не познава от миналото и който буквално го потопи във всичко едновременно - политика, култура, субкултура, бизнес, професии, бит, развлечения, мода, техника и технологии, природа и антиприрода, човешки страсти, спорт, паранормалности и пр., и пр. Всекидневни, седмични, двуседмични, месечни, тримесечни, полугодишни, годишни или с хаотична непериодичност; по-дълготрайни, съвсем ефемерни, със стотици хиляди тираж или с няколкостотин...

У българина от началото на 90-те години, дори не масовия, а "културния", стремежи като "да покажем живота на българите в Унгария и техните исторически корени (...), да пробудим у всеки наш сънародник родолюбиви чувства, да го направим съпричастен към живота на нашата общност" (Т. Дончев, уводна статия - 1992, 1) биха породили най-много снизхождение. "Корени", "родолюбиви чувства", "общност" - за него успешно се бяха превърнали в клишета през предходните десетилетия. Българският читател от това време няма нужда да се интегрира в рода, да се единява, а напротив - той се стреми да напусне оградените довчера социални пространства, да почувства аромата и вкуса на света, на днешния свят, и е изцяло устремен към всички посоки, водещи го "навън". И свободната преса му предлага тези посоки. Потребността да принадлежи към общност също не се свързва с родовото минало, белязано в паметта му с идеологически фалшификации и натрапени символи. В новото прохождане на демокрацията - нещо за първи път случващо се пред очите на поколения българи, тази потребност се насочва единствено към настоящето и е знак за свободен личностен избор. Затова в момента на прохождането му заявките на "Хемус" изглеждат архаични в своята сериозност в очите на българите в България.

Не е така обаче спрямо неговите читатели. За разлика от издания, съществуващи сред редица други - сходни или отличаващи се по каквито и да е белези, чиято читателска публика може само приблизително да се предполага, ако не се изследва нарочно, създателите и редакторите на "Хемус" още при проектирането му добре знаят какви са параметрите на неговата аудитория (социални, езикови, образователни, културни). Разбира се, пресилено е да се твърди, че това познание е детайлно, но във всеки случай надхвърля значително границите на хипотетичността. Още повече, че българската колония е сравнително обозрима поради малочислеността си. Освен това, най-малко, при липса на друг опит, тя е познаваема поне в част от характеристиките си от едно доста обстойно и добре документирано изследване, излязло от печат през 1989 г.¹  Към него следва да се добави и систематичното проучване на етническата идентичност на българите в Унгария, с което главният редактор на "Хемус" получава докторска степен по социология².  В редколегията на списанието, както вече беше отбелязано, влизат хора, работили дълго в институциите на общността - училището, Културния дом, Дружеството, което предполага постоянни контакти с нейните представители от различни поколения, а оттам - и познаването й³.  Ето защо "Хемус" не отпраща своите послания в мъглявостта на анонимната читателска среда. Разслоението, превърнало градинарската колония в общество с нехомогенен социален състав, от привидна спънка при определяне на стратегията на списанието спрямо рецептивните възможности и нагласи на аудиторията се превръща в предимство, свързано с максимална свобода и широта при съставянето на книжките. Като добавим към тези обстоятелства и факта, че това е единственото издание на общността в този момент, което поради билингвалността си може да се чете независимо от степента на владеене на български език, че е възможност в него тя да документира, да "запечата" себе си, то може да се твърди уверено, че в читателската му аудитория са представени всички сегменти на общността⁴.  И това ясно се разчита в стратегията на списанието по отношение на етнокултурните му цели: както вече бе изяснено, внушенията му в тази посока следват и директни пътища, и такива, които провокират съзнанието на по-високообразования слой от аудиторията - научното познание, художествените послания. Това от една страна.

От друга - унгароезичната версия на "Хемус", поне в началните годишнини (до 1994 г., с малки изключения), не се припокрива съдържателно с българоезичната, т.е. тя се адресира към друга читателска аудитория, във всички случаи по-широка от тази на българоезичната версия. Тя се насочва и към средите на унгарските българисти - учени, преподаватели, преводачи, студенти по българска филология. В нея акцентът е преместен от етнокултурните към по-широки културни задачи, свързани с популяризирането на новите явления, главно в литературата ни, през 90-те години. Всъщност, че "Хемус" ще надхвърли ограниченото намерение да се адресира само към българите в Унгария и ще направи опит да осъществява целенасочено посредничество между двете култури (българската и унгарската), е видно още от самоопределянето му в унгароезичната версия ("Haemus") като "българо-унгарско обществено и културно списание". Това намерение е заявено директно и в посочената уводна статия на главния редактор Тошо Дончев, в която то е формулирано като "погасяване" на "едно наше старо задължение към унгарския читател". Смятам, че е и едното, и другото - и рефлекс на съзнанието за дълг към собствената общност, и съзнателен стремеж към културно мисионерство, чийто субект е интелигенцията на общността, но и професионалистите-българисти в Унгария. Най-активните от тях са поканени и за членове на редколегията - Дьорд Сонди и Ленке Чикхеи, деен помощник е и Петер Юхас, а с присъствието си в нея те не само подпомагат определянето на литературните акценти, но и осигуряват контактите на списанието с унгарски сътрудници и читатели. Така или иначе, културното посредничество е "рожден" белег на "Хемус", който се запазва и развива в цялото му течение, като се подчинява на тематичното структуриране на всяка отделна книжка. От позицията на осъзнаването на динамиката в груповата културна идентичност редакцията с всеки следващ брой се стреми да балансира на неговите страници културата на миналото с културата на настоящето в тяхното съчетание. Така тя поддържа като процес въздействието върху колективното съзнание на обновяващата се общност. Следствие от тази динамична стратегия е преобразуването на двете версии на "Хемус" като съдържателно идентични (от 1994 г.).

1 Става дума за очерка на Пенка Чангова-Менихарт "Под слънцето на Унгария", в който се проследяват исторически животът и стопанската дейност на българските градинари в Унгария. В последната глава от книгата авторката дава ценни сведения за състава на колонията до 1980 г. Вж. Чангова-Менихарт, Пенка. Под слънцето на Унгария. Очерк за стопанската дейност на българските градинари (1720-1980). С., Земиздат, 1989.

2 Дончев, Тошо. Проблеми на етническата идентичност на българските преселници в Унгария. С., 1984 (дисертация).

3 Важно е да се припомни например, че от 1981 г. училището преминава към 12-класно обучение, което се провежда по програмите на българското Министерство на образованието, а това означава няколко випуска ученици с българско гимназиално образование (въпреки малобройността на учениците), т.е. добра степен на владеене на езика и ниво на познаване на българската култура, поне що се отнася до нейната класика.

4 Нека се върнем към споделеното от Светла Кьосева за адресирането на списанието - вж. "Появата на списание "Хемус" - възможности и заявки"

Обратно към: [Корените и короната][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

© Пенка Ватова. Всички права запазени!